30.1.2012, zdrave.net, Невена Попова
- Д-р Ефремов, скандалът със силиконовите импланти на фирмата PIP не стихва вече близо от година. Бихте ли
припомнили как започна той?
- През месец март 2011 г. в
Германия бе констатирано, че има много
случаи на скъсване на обвивката на импланта. Високият брой скъсани силиконови
протези на фирмата PIP
е поводът, който кара Германската асоциация на пластичните хирурзи да отправи
запитване до френската Асоциация за надзор на медицинските изделия. Френският
производител е съзнавал много добре, че предлага некачествен продукт, но не е
взел мерки. Вместо това е сключил договор с холандска фирма за продажба и
дистрибуция. Интересен факт е, че по правило производственият процес се
контролира поне два пъти годишно, но в този случай проверки не са били
извършвани изобщо. Когато по повод на сигнали холандското правителство отправя питане,
получава отговор, че протезите действително са на фирмата PIP, а заводът се намира в Кипър. Европейската
комисия проверява на място и установява, че такъв завод няма. Така се стига до
днешната ситуация. Сега се знае, че в света има около 500 000 жени с
имплантирани такива протези, вероятният им брой у нас е около 1500.
- Каква е позицията на Световната асоциация на пластичните хирурзи?
- Категоричното становище на Асоциацията е, че след като тези
импланти не отговарят на изискванията за качество на медицинските изделия, те
могат да навредят на пациента и трябва да бъдат премахнати.
- Отправихте апел към
жените, които са с такива протези, да потърсят хирурга, който ги е оперирал и
да си направят контролна ехография. Бихте ли посочили кои са най-адекватните
образни изследвания в този случай?
- Златният стандарт за образно
изследване е и си остава мамографията – класическото рентгенографско
изследване. То може да бъде допълнено от ехография или магнитен резонанс при
необходимост. За да разчитаме на достоверен резултат в случаите с имплант,
ядрено-магнитният резонанс трябва да има две допълнителни бобини за обработка
на образа. Такава апаратура у нас има на няколко места. Поради факта, че този
образен метод е въведен сравнително отскоро в България и не е прилаган при
много жени с подобни проблеми, той още не е стандартизиран. При всички случаи е
задължително образното изследване да е назначено от лекар след обстоен клиничен
преглед. При него се откриват изменения на жлезната тъкан, на мастната тъкан, на
мускулатурата, ако имплантът се намира под нея, на лимфните възли, които могат
да бъдат увеличени. Също така може да се прецени състоянието на капсулата,
която обвива импланта, на покривната му повърхност. Образното изследване е
продължение на клиничния преглед и не може да бъде самоцел, не може да бъде
направено просто така. Ще добавя и още нещо. Има случаи, когато се опипва, че имплантът не е цял, а
рентгенографски се оказва, че той е цял. Това се получава, защото
рентгенолозите не винаги са свикнали с особеностите на силиконовите протези,
т.е. с образа на импланта. Знае се, че всеки имплант е обвит с капсулна
контрактура, че около всяко чуждо тяло се образува капсула, която го
изолира. Ако чуждото тяло – силиконовата
протеза се разкъса, а капсулата остане интактна, промяна в образа няма да има.
Което обаче не е достатъчно да гарантира, че имплантът е останал цял вътре. Ето
защо образното изследване само по себе си не достатъчно. Водещо си остава
заключението на хирурга от клиничния преглед.
- Бихте ли очертали образа на едно младо момиче, което търси подходяща
естетична корекция и иска да се подложи на нея? Трябва ли то да бъде осъдено от
обществото за това свое желание?
- Светът се променя твърде бързо,
променят се и представите за красотата. Образите на красиви разголени жени са
навсякъде – в списанията, в интернет, по витрините. Младите момичета просто
искат да бъдат като тях и това само по себе си не може да бъде укоримо желание.
Не бива да робуваме на някакъв фалшив идеализъм, не бива да им обясняваме колко
грешен е светът, само защото се е променил. Да, обществото е станало
по-забързано, по-прагматично, по-консуматорски настроено, в по-голяма степен
подвластно на парите. Това е реалността на нашето време. Вместо да ги
упрекваме, е по-добре да им помогнем да се доближат до новите ценности, но така
че да бъдат самите себе си – уверени във възможностите си като личности със
своя индивидуалност. Ако наистина имат необходимост от промяна и това не крие
риск за тях – защо трябва да бъдат упреквани?
- Моля ви да посочите чисто медицинските индикации, при които пластична
операция е наложителна?
- Различни асиметрии, вродени
аномалии, тежки деформации по рождение или получени като следствие от тумори
или други болестни процеси.
- Често се чуват оплаквания от пациентки след мамектомия, а и от ваши
колеги – пластични хирурзи, че проведеното лъчелечение е било много агресивно,
довело е до необратима деформация за тъканите и се е превърнало в пречка за последваща
адекватна коригираща намеса. Така ли е и може ли това да бъде променено?
В това отношение ние еволюираме
твърде бързо и промяна ще има. Има ужасяващи примери, които потвърждават
казаното. Виждал съм пациентка след лъчелечебна процедура върху цялата гръдна
клетка с най-старата позната апаратура. При
нея беше увреден гръбначният мозък до степен, че не можеше да задържа урина,
толкова жестоко беше облъчването. Виждал съм пациентки с тежко увредена кожа, с
деформирани съдове, с рани, които зарастват трудно след подобни намеси. Опитвал
съм се да помогна, но не съм успявал. Искам да посоча, че днес все по-бързо
навлизат лечебни схеми с модерни линейни ускорители, с които се постига
максимален ефект върху ограничена площ без увреждане на околните тъкани. Навлизат
предоперативните процедури, интраоперативното лъчелечение и последващите щадящи
следоперативни процедури. Веднага искам да подчертая, че съчетаването на
интраоперативната процедура с органосъхраняваща операция има същата лечебна
стойност и съвсем пълноценно замества радикалната мастектомия, която все повече
остава на заден план. Мога да го потвърдя от собствен опит. През миналата
година въведохме методика с имплантиране на мастна тъкан със стволови клетки.
Резултатите бяха изключителни. Наблюдавахме възстановяване на качеството на
тъканите, интервенцията доведе до тяхното „съживяване” и функционална
пълноценност. Така че реконструктивната хирургия със стволови клетки плюс
щадяща интраоперативна лъчетерапия занапред ще имат все по-широко приложение.
- Неотдавна вие и ваши колеги изразихте категорично мнение, че е
необходим регистър на пациентите, закупили импланти и преминали такава
интервенция. Каква ще бъде ползата от тази мярка?
- Да, аз съм твърдо „за” тази
идея. Разбира се, трябва да се съобразим с желанието на пациентките тази
информация да не бъде огласявана. Сред тях има много публични личности, а и по
принцип дискретността е наложителна. Има начини това да бъде постигнато – например
с използването на код или псевдоним, при което истинската самоличност е
известна само на лекаря. Защо обаче е необходим такъв регистър? За да имаме
надеждна информация и да можем да реагираме адекватно при необходимост. Сега
знаем, че на нашия пазар импланти предлагат няколко фирми, не знаем обаче кой
ги е закупил, кой и кога ги е имплантирал. Какво ще стане обаче утре, ако на
пазара се появи например китайска фирма и започне да продава на цени в пъти
по-ниски от сегашните? Ще стане това, че повечето пациенти ще се ориентират към
тях, но ние няма да знаем нищо за тези хора, нито ще можем да овладеем
последиците, ако настъпят усложнения. Така че, това е една далновидност,
която може да спести много разочарования
в бъдеще. Информацията в регистъра може да ни бъде много полезна и за
съставянето на анализи, за по-добра отчетност, за да има ясна представа за
насоките, в които се развиват процесите.
- А кой трябва да направи регистъра?
- Няма причина той да не бъде
създаден, принципно проблемите идват от незаинтересоваността на министерството.
В случая не става въпрос за пари, за вложения, нито за някаква тежка
организационна структура. Можем да го направим и ние в нашата асоциация.
- Вие често вземате участие в работата на ред международни организации
и сдружения на пластични и естетични хирурзи. Кои са най-актуалните проблеми,
които се обсъждат на това равнище?
- На първо място се обсъждат връзките на
националните дружества на пластичните хирурзи с изпълнителната власт, с
регулаторните органи в съответните държави. Здравните власти са тези, които
трябва да гарантират качеството на медицинските услуги с адекватна законова рамка и добър контрол.
Това е основната теза в декларацията на
президента на международното дружество за пластична, реконструктивна и
естетична хирургия на д-р Марита Айземан Клайн. Светът днес е без граници,
глобализацията е факт. Хората пътуват свободно и искат да се оперират в друга
страна, а не в тази, в която живеят постоянно.Те обаче искат да се оставят в
ръцете на доказан професионалист, да имат гаранция за качеството на
медицинската услуга навсякъде. Затова трябва да има ясни правила, разработени
от професионалисти, приети от здравните власти и контролирани от тях. Вече
никой по света не възприема естетичната хирургия като лукс или казуистика, а
като една реално необходима медицинска дейност.
- Така ли е и у нас?
- У нас все още се казва: „Нямате
пари да лекувате инфаркти, така че не се занимавайте с глупости.” Не се казва
обаче, че годишно между 8 000 и 10 000 българи се подлагат на естетична
хирургична интервенция. Това едва ли е казуистика. И със сигурност не може да
бъде квалифицирано като глупост. В България обаче има друг проблем – това, че
всеки може да се прави на пластичен хирург, да се рекламира като такъв и
необезпокоявано да прави операции. Има акушер-гинеколози, има общи хирурзи, има
лекари без специалност, преминали само някакви курсове в чужбина, има и
зъболекари, които дори не познават анатомията на гърдата. Но има и още нещо. Неотдавна ме поканиха в една
телевизия да коментирам случай, при който някакъв самозванец вземал със спринцовка
няколко милилитра кръв и повторно я инжектирал в гърдите, като уверявал жената,
че те „ще пораснат”. Ето че отново стигаме до добрата регулация, до
ангажимента на държавата. За какво са здравните власти, за какво е
правителството, ако то не може да гарантира здравето на нацията? Връщаме се в
Средновековието и дори преди него. Навсякъде се говори за шамани, ходжи,
врачки, баячки, ширят се всевъзможни алтернативни практики. Трябва сериозна да
се замислим над тези неща. Силно разчитам, че между нашата асоциация и
министерството ще бъде създаден някакъв постоянен орган, в който ще имаме
възможност да обсъждаме проблемите и да ги решаваме по възможно най-добрия
професионален начин.
- Означава ли, че трябва да има промени в стандарта по пластична хирургия?
- Трябва да има контрол над
всички, които практикуват този вид хирургия. Означава, разбира се, и че трябва
да бъдат внесени промени в стандарта. Той беше приет през 1999 г., разработихме
го заедно с доц. Димитър Евстатиев и проф. Огнян Хаджийски. Оттогава мина много
време, всяко развитие налага и внасянето на нови неща. Записано е например, че пластичната
хирургия върви заедно с изгарянията. Поради това се изисква едно отделение по
пластична хирургия да разполага с клинитронови легла. Аз обаче в моето отделение
нямам нужда от такива легла, защото не оперирам пациенти с изгаряния. Трябва да
се разбере, че в повечето случаи естетичната хирургия е за здрави хора без
заболявания, в добро общо състояние. В момента се разработва стандарт за
еднодневна хирургия, който ни е много необходим. По този начин ще се даде
възможност малки и средни по обем интервенции да се извършват не само в
болници, но и в центрове. Така вероятността от нежелана инфекция, обусловена от
по-дългия болничен престой ще бъде избегната. Също така е наложително да се
забранят пластичните интервенции в зали, в които се извършват операции от
общата хирургия, особено в отделения по гнойно-септична хирургия. Най-общо
казано световната тенденцията е да се върви към минимално-инвазивни вмешателства,
със съкращаване на оперативната травма, скъсяване на болничния престой и
намаляване риска за пациента.
- Вие самият първо сте специализирал ортопедия и травматология, после
хирургия на ръката и микрохирургия и след това сте се посветил на пластичната и
естетичната хирургия? Помогна ли ви този опит в работата ви като пластичен
хирург?
- Помогна ми много, разбира се. Аз
съм възпитаник на една много добра хирургична школа в болница ИСУЛ, там съм
научил много от учителите си. Те са ме
формирали като хирург, който трябва да е готов да посрещне риска във всеки един
момент, който трябва да мисли не само за тъканите, които уврежда в момента на операцията, но и за
усложненията, които могат да настъпят утре,
в други ден, след няколко дни. По същия път е преминал и доц. Роман Романски, който пое
клиниката в Александровска болница. Общата хирургична подготовка е много важна
основа, върху която се градят уменията ни като естетични хирурзи. Важно е да се
знае това.
- Как
приключи събранието на 27 януари тази година?
Приехме една кратка и ясна
декларация: имплантите на фирма PIP не отговарят на изискванията на
стандартите за медицински изделия и следва да бъдат отстранени
- Д-р Ефремов, за финал какво бихте
препоръчали на пациентите, които вземат решение да се подложат на естетична
интервенция?
- Да не се доверяват сляпо на реклами и препоръки на близки и
познати, да търсят утвърдени хирурзи, признати и уважавани в професионалната
гилдия, да не влагат средства в евтини импланти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар